0|
3177
|16.10.2024
БИЗНЕС & ТУРИЗЪМ
Глобалният публичен дълг ще достигне рекордните 100 трилиона долара до края на годината, или 93% от световния БВП, като САЩ и Китай са основните двигатели на този ръст. Международният валутен фонд предупреждава, че ако не бъдат предприети мерки, дългът може да скочи до 100% от БВП до 2030 г., което ще доведе до сериозни рискове за световните икономики.
Глобалният публичен дълг се очаква да достигне 100 трилиона долара до края на годината, или 93% от световния брутен вътрешен продукт (БВП), като основен принос за това имат САЩ и Китай. Това показват прогнози на Международния валутен фонд (МВФ) в последния му фискален доклад, който преглежда глобалните държавни финанси. Фондът предупреждава, че ако правителствата не предприемат мерки за стабилизиране на задълженията си, публичният дълг може да нарасне до 100% от световния БВП до 2030 г.
В доклада се подчертава, че правителствата ще бъдат изправени пред необходимостта да вземат трудни решения за фискална стабилност. Забавянето на тези мерки може да доведе до сериозни последици за световните пазари и финансовата стабилност. „Отлагането е рисковано: опитът показва, че високите нива на дълг могат да предизвикат неблагоприятни пазарни реакции и да ограничат бюджетната маневреност в случай на негативни икономически сътресения“, се посочва в доклада, цитиран от Bloomberg.
Сред страните, в които се очаква дългът да нарасне значително през следващите години, са САЩ, Бразилия, Франция, Италия, Южна Африка и Обединеното кралство. Въпреки нарастващия натиск за инвестиции в ключови сфери като чиста енергия, социални програми и укрепване на сигурността, политическата воля за намаляване на разходите остава слаба. МВФ предупреждава, че „рисковете пред дълговата перспектива се увеличават значително“.
Докладът на МВФ показва, че държавите, при които дългът не се очаква да се стабилизира, съставляват над половината от глобалния дълг и около две трети от световния БВП. В изключително неблагоприятен сценарий глобалният дълг може да достигне 115% от БВП в рамките на три години, което е почти 20 процентни пункта над базовите прогнози.
Тази прогноза е базирана на т. нар. „дълг под риск“, термин, който МВФ използва, за да опише ситуацията, при която високите нива на дълг засилват влиянието на по-слаб икономически растеж или по-строги финансови условия върху бъдещите задължения.
Индикаторът за дълг под риск при развитите икономики е намалял от пандемичните върхове и в момента се намира на ниво 134% от БВП. За разлика от това, при нововъзникващите пазари и развиващите се икономики индикаторът е нараснал до 88%. Това показва, че развиващите се икономики са под по-голям натиск и техният дълг е по-уязвим на неблагоприятни икономически условия.
МВФ също така подчертава, че въпреки забавянето на инфлацията и намаляването на лихвените проценти, което предоставя на правителствата известна възможност да подобрят своето фискално състояние, няма признаци, че те бързо ще се възползват от тези обстоятелства. „Настоящите планове за фискална корекция не отговарят на изискванията, за да се гарантира, че дългът ще се стабилизира или че има вероятност да се намали“, предупреждава фондът.
МВФ подчертава необходимостта от координирани действия на глобално ниво за намаляване на дълговите рискове и поддържане на стабилността на световните икономики. Без значими промени в настоящите фискални политики много държави могат да се окажат в сериозна дългова криза, с възможни икономически и социални последици в глобален мащаб.