1|
2309
|15.12.2024
ПОЛИТИКА
„Предизвикателствата пред Сирия са как ще функционира новото правителство, дали ще е временно, което ще доведе до избори и как те ще се състоят. Новият политически елит в Дамаск трябва да отговори на тези предизвикателства, за да има една държава.“
Това мнение изрази пред БНР дипломатът Мирослав Зафиров, политически съветник на мисията на ООН в Израел.
„Сирия никога не е съществувала във вакуум, без да има връзка със своите съседи, а и по-далечни партньори. … Войната в Газа, която започна на 7-и октомври, предизвика ефект на доминото, който засегна Ливан, в един момент огънят запали и Сирия. Падането на Башар Асад се случи бързо, защото се оказа, че режимът и неговата армия, на която той толкова много разчиташе, не бяха готови за това предизвикателство. … Сега се оказа, че лесно се постигна падането на президента, сега остава по-трудната част – новото устройството, което трябва да се гради на принципа и по правилата на международното право“, уточни специалистът.
Зафиров смята, че основният въпрос е как ще се изгради Сирия в следващите месеци, в каква посока ще тръгне.
По думите му е налице опасност Сирия лесно да изпадне в положението да бъде шахматна дъска, на която играят нейните съседи, а и по-далечни партньори, което няма да добави елемент на стабилност в Близкия изток:
„Има тенденция на нестабилност в Близкия изток и ако тя продължи, тя прави международната общност да се чувства като дете, изтръпнало пред всички тези драматични събития, но не трябва да забравяме, че това засяга и нас като континент, като съюз и нас като държава“.
Анализаторът обясни, че кризата в Сирия има доста дълга история и е започнала през 2011 г. като част от ефекта на т.нар. Арабската пролет:
„Не бива забравяме, че тази криза и гражданската война, която доведе до падането на Асад, има своята дълга предистория и в тази предистория България също има своята роля. През 2012 г. нашата държава стана домакин на първата голяма среща на консолидиращата се тогава сирийска опозиция, която за първи път тогава изработи общата декларация, съгласно която бяха поставени принципите на работа ѝ, за начина, по който тя ще търси политическо решаване на кризата в Сирия. Тази декларация напомня, че ние като държава имаме дългогодишни институционални отношения не само със Сирия, а въобще с Близкия изток, които далеч надхвърлят просто размяната на студенти. Тогавашният министър на външните работи (Николай Младенов – б.р.) беше последният министър на страна от ЕС, който посети тогава Дамаск, за да проведе срещи с президента Башар Асад и с министъра на външните работи в опит да отправи послание към сирийския режим да не ескалира ситуацията, но за съжаление това не се случи“.
