Елена Поптодорова за ФрогНюз: Да не подпишем споразумението с Украйна е пропаганда в действие – саботаж на мира

Това каза пред ФрогНюз дипломатът и общественик Елена Поптодорова, бивш посланик в САЩ и вицепрезидент на Атлантическия клуб на България.

Говорим на фона на решението на служебния премиер в последния момент България да не подпише Споразумението за сътрудничество в областта на сигурността с Украйна. Очакването беше документът да бъде подписан днес на заседанието на Европейския съвет в Брюксел, където присъства и украинският президент Володимир Зеленски. Премиерът вчера пожела подкрепа от народните представители за подписване на документа, при все че първо – законът не изисква задължително да има гласуване, и второ – решенията на депутатите от последните години са в подкрепа на споразумението.

„Писалката вече бе в ръката на министър-председателя. Тази писалка да бъде счупена, да се каже, че уговореното досега не важи – това остава само един възможен прочит и той е в щета на България. Говорим за това как живее българинът. За това дали той иска да се възползва от всички предимства на европейското развитие, или обратно – ще бъде тласкан към БРИКС, както вече имаме заявки, направени от трибуната на Народното събрание. За това става дума в крайна сметка – даже не за този подпис сам по себе си. Разговорът е много по-голям, много по-критично важен и много по-рисков. Щетите са репутационни – включването ни в най-важни доверителни решения, но има и абсолютно практически измерения. Кой бизнес – сериозен, голям бизнес би рискувал да си сложи парите и ресурсите в държава, която ляга с едно мнение и се събужда с друго?“, посочи тя.

Ето и цялото интервю:

Споразумението с Украйна няма да бъде подписано, в дневния ред на Народното събрание точка с “даване на мандат” – цитирам Главчев, липсва. Съответно днес няма да се случи и подписването на този документ, който на практика е потвърден с решенията на Народното събрание от последните три години. Какъв сигнал е това в международен план, в каква позиция ни поставя?

Събитията от късния следобед вчера ме оставиха буквално безмълвна. Това е напълно неочакван, много тежък удар върху репутацията на страната ни. Ще дам, може да ви се стори екстремен, но един сравним пример как изглеждаше репутацията на страната при едно друго драстично действие. Повтарям отново, давам си сметка, че това е екстремен пример, но тук говоря като дипломат, като човек, който трябва да се грижи за образа на страната навън. 

от службите тогава, които проведоха преименуването. Навсякъде обаче стои тезата, краткото изречение, точката – България извърши насилствено преименуване на своето мюсюлманско турско население. Това се случва и в момента с България. 

Сега отново ще впрегнат колегите дипломати от външно министерство да обясняват и да гасят пожари. Лично президентът Радев и всички, които му пригласят повтарят – дипломацията, дипломацията, дипломацията е виновна. Тази горка дипломация е изпълнител – тя не гради политиката, тя я изпълнява. 

Дадох отдалечен пример, който има връзка основно с това, което проектираме навън. Дипломацията е тази, която страда най-много. Давам още един пример – случая със Сребреница от май т.г. Ако в ООН нямахме на място един високопрофесионален представител, един човек, един български дипломат, една българска дипломатка – жена, ако тя не беше изцяло мотивирана от стратегическия, дългосрочния интерес на страната, от това как изглежда България, щяхме да имаме подобен казус и в ООН. Но бедата и там беше сторена.

Какво се получава към днешна дата – България си срутва репутацията пред ООН, сега си срутва репутацията пред Европейския съюз. Резултатът от всички тези конюнктурни, вътрешни, абсолютно късогледи съображения, които са и зловредни, ще бъде, че България ще се възприема навън като една непредсказуема страна, която не спазва собствените си решения, заявени позиции и договорености. 

Всичко, което се съдържа в това споразумение, вече е минало през одобрение на Народното събрание. Оставям на страна, че по самото си същество, като документ, споразумението дори не изисква ратификация от Народното събрание. Да речем, че поради тази абсолютно абсурдна ситуация, в която се намираме години наред, трябва ритуално да се извърши подобно прекарване през Народното събрание – ами, нека да го направят след това. Нека се сложи подписът в Брюксел, така както е договорен с всички наши европейски съюзници, които са там на място, и след това да се вкара в Народното събрание. Може да се поставят условия да не влиза в сила, докато не бъде одобрено. Но да оттегляш полуположения подпис… Писалката вече е в ръката на министър-председателя. Тази писалка да бъде счупена, да се каже, че уговореното досега не важи – това остава само един възможен прочит и то е в щета на България.

Каква може да бъде тази щета?

Това е репутационна щета. Как България ще бъде включвана във важни доверителни решения в бъдеще? При цялото ми уважение към министър-председателя Главчев, защото той се наема като един Гюро Михайлов да осигурява, макар и временно служебно, но правителство на България, но неговото име тук е формалност, то е просто отметка. Стои името на България.

Понеже ме запитахте какъв би бил ефектът от този рязък обрат, рязко връщане назад на българското правителство, ефектът е репутационен на първо място, достоверност на страната, включването ѝ в най-важни доверителни решения, но има и абсолютно практически измерения.

През цялото време говорим за значението на инвестициите в страната. Бюджетът, който е толкова оспорван, разчита много и калкулира бъдещи инвестиции. Кой бизнес – сериозен, голям бизнес би рискувал да си сложи парите и ресурсите в държава, която ляга с едно мнение и се събужда с друго? Държава, в която може да настъпи рязко преобръщане на конкретни условия и решения, които да са във вреда на чуждестранни инвестиции? Никой от тези, които в момента са се забъркали в тази каша, не мисли за средно- и дългосрочните последици на такова решение. Те са абсолютно практически. Те опират до ежедневието на българина, не до някаква отделна, чужда, далечна политическа дискусия. Всичко това е свързано с това какви пари получаваме в държавата, кой ни включва във важни дългосрочни проекти и кои са нашите съюзници.

Наблюдавам от много време насам, поне в последната година, че съзнателно се търси опошляване на понятието евроатлантизъм. Аз самата не го използвам – ако проследите публичните ми говорения назад, ще видите, че говоря за всичко друго, но не говоря за ценности, не говоря за евроатлантизъм. Тези по съществото си верни понятия се прихванаха от противниците на съвременното, модерното развитие на България, за да вкарат в съзнанието на неизкушения гражданин, на неизкушения избирател един негативен смисъл на това, което е политиката на България днес. 

Говорим не за абстрактни или вече изхабени понятия. Говорим за това как живее и ще живее българинът. За това дали той иска да се възползва от всички предимства на европейското развитие, или обратно – ще бъде тласкан към БРИКС, както вече имаме заявки, направени от трибуната на Народното събрание. 

За това става дума в крайна сметка – даже не за този подпис сам по себе си. Разговорът е много по-голям, много по-критично важен и много по-рисков.

Според мен виждаме една проекция на дезинформацията, която върлува в такива големи мащаби в нашето обществено пространство и в публичния дебат, че сега просто виждаме резултатите от нея. Съгласна ли сте?

Да, това е пропаганда в действие. Жонглира се, примесват се понятия като национален интерес и мир. Нека да говорим що е то мир. Никой от най-гръмогласните противници на модерното развитие на България не е развил тезата за мир. Мирът означава да бъдат неутрализирани всички заплахи за сигурността на България, което се свежда на първо място до осигуряване, гарантиране на сигурност в Черноморския регион. Мирът минава през гаранции. Няма абстрактен мир. Даже на най-малките острови в Тихия океан не може да имате мир, ако това не е гарантирано по някакъв начин.

България влезе в структури за гарантиране на своя мир и оттам насетне на колективния мир. Искам да кажа на всички тези “миролюбци”, че те срутват именно това – гаранциите за мир в нашия регион и в европейския континент. Не говорим за нищо по-малко от това – това е саботаж на мира, такъв какъвто можем да го постигнем. 

Чувам например от ГЕРБ, че понеже Доналд Тръмп е говорил за мир, затова ние няма да подпишем споразумението с Украйна. Първо, не са разчели правилно изявленията на Доналд Тръмп. Тръмп никога не е свалял целта за подпомагане на Украйна. Не само това – буквално преди два дни той говори за силна, защитена Украйна. Каква форма ще придобие, това още не знаем. Но виждате ли – ние тук плашливо решаваме, че на 10 000 км Тръмп каза, че иска мир, да, и ние ще правим мир, както си го разбираме тук провинциално, в нашия си ъгъл. 

Интервю на Илияна Маринкова