Михаил Сървански се оказа майсторът на жичките в Сатирата – той без колебание излиза от амплоато си на красавец и се превръща в объркан и леко истеричен самотен млад мъж в „Бушон за смяна“, комедиен прочит на забързаното всекидневие и нещата, с които се сблъскваме. Автор на монодрамата е Михаил Тазев, режисьор е Елица Йовчева, сценографията е на Александра Йотковска, музикалната среда – на Мартин Каров.
„Признай, леко странно е, че никога не се получава така, както би искал в мечтите си. Особено ако си леко карък. Колкото и гневно да реагираш в подобни моменти, може би е най-добре просто да играеш играта. Току виж ти излязъл късметът в най-неочаквания момент“, коментира драматургът.
„Събуждам се. Закусвам на крак. Битка в градския транспорт. Тичам на адрес. Няма добро утро. Няма заповядай. Действай! Бачкай! Мълчи си! Никой не ме пита кой съм, в какво вярвам. Пропускам обяда. Нямам време. Поглеждам към небето. Блъскам се в… Някой ме псува. Втори адрес. Ниво на риск – 9. Нямам шанс да се защитя, ако нещо се обърка. Действай! Бачкай! Мълчи си! Напада ме зло куче. Настъпвам парче пица или прясно… Изпускам тролея. Тичам на трети адрес. Ток по тялото. Бой с бастун по китката. Ако можех да пътувам във времето, сега щях да… Нямам време за мислене. Едно момиче ми се усмихва. Да спра ли? Нямам време. Действай! Бачкай! Мълчи си! Последен адрес преди да припадна в леглото. Ще ям друг път. Замислям се за звездите и за смисъла на… Заспивам. Утре е нов ден. Колко мога да понеса, преди да ми гръмне бушонът?“.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
