„Целта на Русия е съвсем очевидна – те искат да направят всичко, за да изтласкат хората от Харков и региона. Всичко, до което се докосне Путин, се превръща в руини“. Украина има нужда от западна помощ – системи за противовъздушна отбрана.
Катерина Велничук дремнала следобед, когато експлозия разбила прозорците на апартамента ѝ на първия етаж и разпръснала шрапнели, които разкъсали стените и шкафовете.
Руска управляема бомба е избухнала в двора пред пететажната сграда от съветската епоха и е убила пощенския служител, който е бил на обиколка. Когато апартаментът ѝ се изпълнил с гъст бял бдим, 22-годишната жена се обърнала и видяла как от главата на приятеля ѝ Владислав се лее кръв, разказва Ройтерс.
„Тъй като живеем в състояние на война, в момента нямаше чувство на страх“, казва Велничук. „Просто разбираш, че е имало експлозия. Единствената мисъл в главата ти е „надявам се да оцелеем“.
Тъй като през последния месец Русия засили въздушната си кампания срещу Украйна, нанасяйки удари по енергийната ѝ инфраструктура и градските райони, нито един голям град не е пострадал по-тежко от Харков.
Само на 30 км от руската граница в Североизточна Украйна, Харков вече беше най-изложен на ракетни атаки и бомбардировки.
Но пресъхването на западната военна подкрепа през последните месеци – тъй като жизненоважният пакет за военна помощ на САЩ заседна в Конгреса на фона на съпротивата на републиканците – остави Харков още по-опасно незащитен.
„Имаме катастрофален недостиг на системи за противовъздушна отбрана“, заяви губернаторът Олех Синехубов пред Ройтерс, застанал на огромния централен площад в града – площад „Свобода“. „Не само в Харковска област, но и в цялата страна. Особено в Харковска област“.
Градът е толкова близо до границата, че руските ракети могат да достигнат целта си за по-малко от минута. Разполагането на ценните за Украйна средства за противовъздушна отбрана, като например произведените в САЩ ракетни системи земя-въздух „Пейтриът“, които са ценни цели за руските въздушни удари, трябва да се извършва по-предпазливо толкова близо до вражеските линии, твърдят официални лица.
Той обвини Русия, че се опитва да превърне града, в който преди войната са живели 2 млн. души, в руини, за да разчисти пътя на своите войски. Той заяви, че украинските военни ще отблъснат всяка подобна офанзива.
Бомбардировките идват в момент, когато инерцията на бойното поле се променя в полза на Русия, повече от две години след като тя започна инвазията си през февруари 2022 г.
Ройтерс интервюира 15 цивилни граждани в Харков, които изразиха решимостта си да останат по домовете си въпреки атаките – въпреки че двама от тях отбелязаха мрачната ситуация на енергийния фронт като истинска тревога.
Най-малко 10 ракети паднаха върху Харков в четвъртък, предизвиквайки аварийно спиране на тока за 200 000 души в околния регион, тъй като Русия предприе третата си голяма въздушна атака срещу енергийната инфраструктура в Украйна през последните седмици.
Главният прокурор на региона Олександър Филчаков заяви пред Ройтерс, че всички енергийни съоръжения в Харковска област са повредени или унищожени, след като Русия поднови въздушната си атака миналия месец, което доведе до мащабни прекъсвания на електрозахранването.
По думите му от вторник насам Русия е изпробвала поне шест пъти нов вид управляема бомба, изстреляна от самолет, като тази, която е поразила двора пред дома на Велничук.
Оръжието, което Филчаков нарече „унифициран многоцелеви управляем боеприпас“, тежи само 250 кг и има обсег от 90 км, което означава, че самолетите не трябва да рискуват да се доближат до отбраната на града.
Въпреки че управляемите бомби са по-малко точни и разрушителни от други използвани от Русия ракети, като С-300 и „Искандер“, те са много по-евтини за производство от Русия, каза той.
„Целта на (атаките) е главно да се сплаши цивилното население“, каза Филчаков пред Ройтерс в офиса си. „Опитват се да накарат хората да напуснат града, да напуснат своите сгради, домове, апартаменти… Да посеят паника в града“.
Тази година при удари и обстрел в региона са загинали 97 цивилни, каза той и добави, че почти всички скорошни атаки са поразили цивилни цели.
Велничук е разтърсена, но не е получила сериозни наранявания от управляемата бомба, която пада пред сградата ѝ на 27 март и издухва всички прозорци на два реда жилищни сгради от червени тухли. Но както тя, така и партньорът ѝ, който работи като куриер, заявиха, че не планират да напускат града.
„Винаги съм си представяла, че ще порасна и ще имам някакъв живот, ще се преместя от село в града, ще уча. Сега живея и … Дори не знам дали ще се събудя утре сутринта“, казва Велничук, фризьорка.
„Но в същото време човек иска да живее в собствения си дом. Нормално е да искаш да живееш там, където си роден“.
УКРАЙНА ИМА НУЖДА ОТ ЗАПАДНА ПОМОЩ
След месеци на атрактивни сражения, тази година Русия бавно напредва в източния украински регион Донецк. Силите на Киев се оказват в задна позиция, изпитват недостиг на артилерийски снаряди и средства за противовъздушна отбрана и се борят с проблеми с човешкия ресурс.
В четвъртък парламентът на Украйна прие закон за преразглеждане на начина, по който въоръжените сили призовават цивилни граждани в редиците си, с цел да се подсилят фронтовите линии. Окончателният вариант на закона обаче изключва клаузи за драконовски наказания за избягване на призоваване, които предизвикаха обществено недоволство.
Според анализатори много ще зависи от това доколко добре ще се прилага новият закон, който се очаква да влезе в сила в средата на май.
„Сега има два въпроса: въпросът с боеприпасите и въпросът с човешките ресурси. Ако се справят с тях, мисля, че Украйна може да задържи руския напредък“, каза Роб Лий, старши сътрудник в Института за изследване на външната политика, мозъчен тръст във Филаделфия.
„Но ако те не бъдат решени, има вероятност Русия да постигне по-големи успехи това лято“.
Украйна се опитва да намери точка за натиск срещу Русия, като бомбардира петролни съоръжения далеч зад фронтовата линия с помощта на дронове с далечен обсег, които са извадили от строя 14% от капацитета за преработка на петрол на енергийния гигант Русия, според изчисления на Ройтерс.
Зеленски, който във вторник инспектира украинските отбранителни укрепления в Харковска област, заяви, че Русия може би подготвя голяма офанзива в края на май или през юни. Той не каза къде.
Русия, която превзе източния град Авдийвка през февруари и контролира 18% от украинската територия, напредва в Донецка област, като продължава да оказва натиск на фронтовете западно от Авдийвка и град Бахмут.
Роб Лий заяви, че Русия е решила собствените си проблеми с човешкия ресурс и е успяла да набере голям брой доброволци, което ѝ е позволило да понася загуби при нападения, но че е изправена пред ограничения в оборудването, които могат да се превърнат в проблем през следващата година.
Според него решението на Русия къде да атакува ще зависи отчасти от това къде според нея Украйна изглежда най-слаба, въпреки че Москва вероятно ще запази фокуса си върху източния регион на Донбас.
Миналия месец Путин заяви, че не изключва възможността Русия да се опита да създаде буферна зона на украинска територия по протежение на руската граница.
Олександър Коваленко, независим военен анализатор, базиран в Одеса, заяви, че ударите по Харков изглежда са имали за цел да задействат такъв план, като се опитат да сплашат хората да напуснат града, подготвяйки почвата за евентуална сухопътна операция на по-късен етап.
„За момента Русия не разполага със сили и оборудване, за да превземе града, но в средносрочен план може да тероризира цивилното население, за да подготви съответните условия.“
„КАК БИХ МОГЪЛ ДА НАПУСНА?
Харков, индустриален център, който някога е бил столица на съветска Украйна, е стряскащ контраст на 1,3 млн. души, които се занимават с живота си на фона на редовни сирени за въздушно нападение и звук от картечници, свалящи дронове през нощта.
Училищата в града са затворени заради заплахата от нападения и децата учат онлайн. Но властите са отворили подземни класни стаи в метростанция, за да позволят на някои ученици да идват присъствено на занятия.
След инвазията населението на града спада до 300 000 души, но след като Украйна си връща окупираните райони на региона с две военни офанзиви през 2022 г., то се връща на около 1,3 млн. души, където остава и досега.
Виктория Заремба, 37 г., уеб дизайнер и майка на 10-годишно момче, заяви, че повече от две години война са променили възприятието ѝ за риск.
„Няма страх“, казва тя. Тя би обмислила да напусне Харков само ако тази зима няма централно отопление или електричество, или ако надвисне заплахата от окупация.
Броят на нападенията срещу града и региона е започнал да се увеличава през октомври, казва Филчаков, като през първите три месеца на тази година е нараснал с над 35% до 130 от 95 през последното тримесечие на 2023 г.
Те са се засилили отново през този месец, каза той.
Подвижните прекъсвания на електрозахранването продължават до 12 часа на ден, а светофарите не работят. Покритието на мобилните мрежи е откъслечно, онлайн GPS картите не функционират правилно, а уличното осветление не свети през нощта.
Областният управител Синехубов обаче заяви, че няма признаци хората да напускат града.
„Никога няма да си тръгна“, казва 63-годишният Борис Носов, пенсионер, който разхожда кучето си в центъра на града. Носов казва, че е ветеран от съветско-афганистанската война през 1979-1989 г.
„Това е моят град. Как бих могъл да го напусна и да го изоставя?“.
Том Балмфорт, репортаж от Харков, публикван в „Ройтерс“. Преводът и заглавието са на ФрогНюз.
–
Харков. Младият пожарникар плаче, защото вече знае, че руска ракета е убила баща му, 52-годишния спасител Владислав Логинов.
Изявление на украинския президент Зеленски на 9 април:
„Днес аз съм в Харков, Харковска област.
Участвах в изграждането на укрепления. Много е важно да се укрепи този район. Руските терористи трябва да видят, че Харковска област става все по-силна.
Проведох среща с всички, които отговарят за защитата на региона и за възстановяването на нормалния живот след руските удари. Гордея се с нашите харковчани! Благодарен съм на всеки един човек, който през тези седмици работи, за да осигури на Харков и областта повече електричество, да осигури по-голяма защита от руските удари. Създават се всички необходими условия, за да се намали недостигът на електроенергия. Харков трябва да получи по-лесни графици.
Отделно от това, държавните служители работят, за да помогнат на града и региона да преодолеят съществуващите енергийни предизвикателства. Имаме подходящи предложения и ще осигурим финансиране.
Проведох среща с бизнесмени от Харковска област. Благодарен съм на всички, които сега са в града, които поддържат работни места за хората, които поддържат нормален живот.
Целта на Русия е съвсем очевидна – те искат да направят всичко, за да изтласкат хората от Харков и региона. Всичко, до което се докосне Путин, се превръща в руини. Трябва да направим всичко възможно и невъзможно, за да защитим от него колкото се може повече наши градове и общини“.
