Тома Биков представя новата си книга „Българските контрареволюции и краят на идеологиите“ на 27 ноември 2024 г. /сряда/ в 18:30 часа във Военния клуб в София. Творбата е издадена от A&T Publishing. Тя е продължение на предишната книга на Тома Биков – „Българските революции“, която излезе преди близо четири години.
Трите основни части на „Българските контрареволюции и краят на идеологиите” имат различни посоки, но през цялото време целта е в края да се стигне до общи изводи и посоки на мислене. Книгата се развива от частното към общото, от малкото към голямото и от съдържанието към формата. В първата част, която е озаглавена „Българският цезаризъм“ се анализира персонализираното лидерство на българските контрареволюции, което се изразява от управленията на цар Фердинанд, цар Борис III, Тодор Живков и Бойко Борисов. Тя представлява по-скоро политологичен анализ на тези конкретни управления, които имат своята историческа датировка и сходни прояви в различни идеологически времена. Наред с това е разгледана естетическата и етическата форма, която те оставят след себе си чрез проявленията на архитектурата и литературата. Заедно с тях е проследен и цялостният процес на озападняване на българското културно пространство и възприемането на останалите изкуства в тяхната западна форма. Разгледан е и въпросът за разминаването между писаното и неписаното право или между западното писание и българското предание, които често действат едновременно върху релефа на българското културно пространство. Именно в това разминаване и едновременно действие до голяма степен се крие изявата на българската неудовлетвореност и меланхолия. В края на тази част е разгледан и въпросът с революционния завършек на контрареволюциите.
Втората част, която е озаглавена „Траектория на умъртвените идеологии“ не акцентира толкова върху персоналния фактор, който изразява зрелостта и залеза на различните идеологически доктрини, колкото върху общите тенденции при развитието и прилагането на различните идеологии на територията на българското културно пространство. В тази глава се търси и отговор на въпроса защо българското културно пространство реагира по сходен начин на различни идеологически течения, които доминират върху него в различни исторически периоди. В хода на размисъл са анализирани дълбочинни процеси, които се пораждат още при преминаването на българското културно пространство от исторически сън към историческа будност в края XVIII век, влиянието на средновековния мит върху съвременната идентичност и пораждането и генезиса на трите идеологии в лицето на национализма, социализма и либерализма на територията на българското културно пространство. В тази част се анализира и процесът на озападняване от долу нагоре и отвън навътре, който протича през последните 200 години и може би е достигнал своя завършек.
Третата част, която е озаглавена „Постидеологически перспективи“ е посветена не толкова на миналото, колкото на настоящето и бъдещето и на перспективите за българското културно пространство в новите геополитически реалности. Тя се опитва да изведе изводите от анализа на поведението и движенията на политическите фигури, породилите ги идеологически и културни тенденции и реакцията на българското културно пространство спрямо тях, които са разгледани в първите две части. В нея се анализират по-скоро актуални глобални процеси, които със сигурност влияят и ще влияят на движението на българското културно пространство в напрегнатото поле на историчността. Именно третата част, макар и различна по форма и съдържание от първите две, дава възможност те да бъдат обобщени и осмислени през погледа на настоящето и бъдещето.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
