Руснаците се учат да живеят с войната, която Владимир Путин отприщи в Украйна, пише „Блумбърг“.
Към днешния ден, когато Путин се готви да положи клетва като президент за още шест години, инвазията се е превърнала в част от ежедневието на много руснаци и не бяха оправдани очакванията, че натискът на международните санкции и задълбочаващата се изолация в крайна сметка ще ги обърнат срещу него. Вместо да протестират, мнозина се събират около знамето.
Кремъл използва най-големия конфликт в Европа след Втората световна война, за да прекрои Русия, съчетавайки яростен национализъм, включващ мощна смесица от съветска епоха и имперска носталгия, със засилващи се репресии срещу несъгласието. В резултат на това Путин е изправен пред съвсем слаб вътрешен натиск да прекрати сраженията въпреки огромните военни жертви. Това е предизвикателство за американските и европейските съюзници на Украйна, които се опитват да увеличат разходите за Русия за продължаване на войната, която тече вече трета година.
Настоящата ситуация е в рязък контраст с първите месеци след нахлуването през февруари 2022 г., когато много руснаци реагираха с гняв, депресия и шок, както твърди социологът Анна Кулешова от Social Foresight Group, която напуска Русия след началото на войната и понастоящем живее в Люксембург.
„Когато няма изход от дадена ситуация с достойнство, няма как да си тръгнеш и трябва да печелиш пари и да отглеждаш деца, тогава е по-лесно да приемеш новата реалност, отколкото безкрайно да ѝ се съпротивляваш“, обясни тя.
Войната е проникнала във всяко ниво на руското общество. В много училища децата изпращат подаръци и писма на войниците на първа линия и трябва да посещават специални учебни часове, на които учителите повтарят посланието на Кремъл, че страната е във война със Запада в Украйна и е действала, за да се защити.
Телевизионните и радиопредаванията често са изпълнени с военни теми и представят воюващите в Украйна като наследници на поколението, победило нацистка Германия във „Великата отечествена война“, пренебрегвайки факта, че този път агресорът е Русия. Кампаниите за набиране на военнослужещи предлагат доходоносни бонуси и заплати за тези, които ще „бъдат мъже“ и ще постъпят в армията на договорна служба.
41-годишният Платон Маматов подписва договор през април да се върне в Украйна, след като прекара шест месеца на фронта миналата година. Той заяви, че хората в родния му град Екатеринбург често се обръщат към него, за да предложат помощ и подкрепа, когато го видят в униформа. Въпреки че не всички подкрепят инвазията, има „консолидация на обществото“ зад армията, посочи Маматов.
„Всички разбраха, че това е война и че засяга всички. Граничните територии се обстрелват ежедневно, заводи в Русия горят, летят дронове, има погребения и хора с увреждания се връщат от фронта“, разказа той.
Путин заяви намерението си да формира нов политически и бизнес елит от онези, „които са доказали своята лоялност към Русия“ във войната малко преди да спечели пети мандат с рекордните 87% на президентските избори през март. Кремъл представи предопределените избори, в които той не се сблъска с истинска конкуренция, като доказателство, че обществеността напълно подкрепя сблъсъка на Путин със Запада.
Санкциите не успяха „да създадат достатъчно икономически дискомфорт на лично ниво, да покажат на руснаците връзката между войните, които започват, и ерозията на собственото им благосъстояние“, заяви Мария Снеговая, старши сътрудник в Програмата за Европа, Русия и Евразия в базирания във Вашингтон Център за стратегически и международни изследвания. Въздействието върху жизнения стандарт на руснаците е „твърде малко, за да промени радикално общественото настроение“, отбеляза тя.
Докато Русия се приспособяваше към безпрецедентните санкции, които не успяха да сринат икономиката ѝ, много руснаци откриха финансова изгода от войната. Задълбочаващият се недостиг на работна ръка, изострен от търсенето на новобранци за армията, допринесе за нарастващия натиск върху заплатите, тъй като предприятията повишават възнагражденията, за да задържат персонала или да запълнят свободните места.
Военната икономика на Русия засега се разраства силно, тъй като правителството налива пари в отбранителната индустрия и се стреми да предпази местния бизнес от въздействието на санкциите. Кремъл продължава да прибира приходи от продажби на петрол и газ, като се ориентира към страни като Индия и Китай, след като Европа започна да отбягва руската енергия.
„Индикаторите за обществените настроения относно социално-икономическата ситуация са на нивото от 2008 г., пикът на стабилността на Путин“, отчете Денис Волков, директор на независимия социологичен център „Левада“, имайки предвид енергийния потребителски бум по време на първите два президентски мандата на Путин. „Държавата харчи огромни средства, за да създаде усещането, че всичко е наред, че живеем както обикновено“.
Русия използва резервите в националния си фонд за благосъстояние, за да подкрепи нарастващите държавни разходи, докато инфлацията е почти двойно по-висока от целевите 4% на Централната банка. Банката на Русия повиши основния лихвен процент до 16%, а правителството наложи капиталов контрол, за да облекчи натиска върху рублата.
Проучванията показват, че обществената подкрепа за Путин остава висока – според проучване от март 87% одобряват неговото лидерство и 76% подкрепят руската армия в Украйна. Въпреки че заповедта на Путин от септември 2022 г. за мобилизиране на 300 000 резервисти беше „силен шок“, който предизвика най-рязкото нарастване на общественото безпокойство от 30 години насам, настроенията се възстановиха, когато властите дадоха да се разбере, че няма да има нова мобилизация.
„Беше като гръм от ясно небе, разплаках се и помолих приятели за помощ, за да измъкна съпруга ми от тази месомелачка“, разказа 37-годишната Марина, чийто съпруг Александър е сред призованите. Сега „решихме, че войната също е работа“, обясни тя.
Двойката получава субсидирана ипотека, за да си купи апартамент в Москва, а децата им получават привилегии в университет и летен лагер, тъй като Александър е на първа линия.
„Преди само парите решаваха всичко“ в Русия, обясни тя. „Вече не е само така“.
Началото на войната и мобилизацията доведоха до изселването на стотици хиляди руснаци. Това създаде „усещането, че всички тези „умни“ хора най-накрая са си тръгнали и „истински мъже“, като например квалифицирани работници в заводи, могат да получат възможности и напредък, посочи социологът Кулешова.
Най-суровите репресии на Кремъл от десетилетия срещу дори леката критика принудиха руснаците, които се противопоставят на войната, да замълчат. Държавата задържа активисти за права, журналисти и драматурзи и вкара в затвора обикновени хора за публикации в социалните мрежи съгласно закон за „фалшиви новини“, който определя като престъпление критикуването на войната.
Войната възроди навика от съветската епоха хората да уличават съседи, учители и колеги за предполагаема липса на патриотизъм, като пишат доноси до властите с настояване за наказателни разследвания.
Параноята се разпространява дори сред руския елит. Много хора се страхуват да не бъдат обвинени в нелоялност и да бъдат подложени на съдебно преследване, ако кажат нещо за войната и последиците от нея.
Данни от Върховния съд на Русия показват, че през 2023 г. за държавна измяна са били осъдени 39 души – най-високият брой от девет години насам, а други 730 са признати за виновни в тероризъм – обвинение, чиято дефиниция е разширена, така че да обхване опозиционни продемократични групи като мрежата на покойния Алексей Навални.
Броят на хората, заклеймени като „чуждестранни агенти“ от Министерството на правосъдието, нарасна от началото на инвазията и ги излага на заплахата от съдебно преследване.
Репресиите оказаха смразяващ ефект върху желанието на руснаците да протестират. През 2023 г. Върховният съд е получил едва 2000 жалби срещу официалните забрани на митинги и масови събрания. Това е спад от 22 000 броя през предходната година и 19 000 през 2021 г.
Смъртта на Навални в арктически затвор през февруари подчерта чувството за безнадеждност. Въпреки че хиляди се противопоставиха на Кремъл, за да отдадат последната си почит на погребението му в Москва, нямаше импулс за по-нататъшни протести срещу Путин и войната.
Подкрепата сред обикновените руснаци за мирни преговори има тенденция да нараства само когато армията претърпи обрат в битката в Украйна, отбеляза Снеговая от Центъра за стратегически и международни изследвания. Дори когато подкрепят преговорите, мнозина настояват да запазят териториите, които руските войски окупират в момента в Украйна и които Путин е обявил „завинаги“ за част от Русия.
Маматов, бивш политически стратег, заяви, че събира пари от руснаци чрез канал в „Телеграм“, за да купува артикули като дронове, бронежилетки и лекарства за фронтовите войски.
Даренията нарастват всеки месец, защото хората разбират, че това е „нашата обща война“, посочи той.
