4|
11826
|27.03.2024
ПОЛИТИКА
Украйна се приближава към най-опасния си период, откакто изуми света с героичната си защита на Киев в дните, след като руският президент Владимир Путин нареди на армията си да премине границата.
Но докато страната преминава през този несигурен период, въпросът е: дали сега сме в процес на загуба на Украйна? И, което е още по-важно, има ли опасност страната да загуби себе си, пише Politico.
В началото на войната украинският президент Володимир Зеленски се прочу с това, че отхвърли предложението за евакуация, като каза на бъдещите си американски спасители: „Имам нужда от боеприпаси, а не от превоз“. Първата дама Олена Зеленска повтори това чувство, като сподели думите: „Няма да се паникьосвам и да плача. Ще бъда спокойна и уверена. Децата ми гледат“.
Междувременно украинци заляха центровете за набиране на доброволци, докато други с лопати в ръка помагаха за копаенето на окопи и изграждането на импровизирани укрепления в покрайнините на столицата. В цялата страна – включително и в Карпатите, далеч от непосредствената опасност – стари и млади създават разрушени контролно-пропускателни пунктове, понякога въоръжени само с ръждясали пушки и подозрение към непознати.
Много украинци не чакаха заповед да се отправят към сраженията. Великобритания долетя с противотанкови ракети, изстрелвани от рамо; САЩ бързо последваха примера им с по-обемисти Javelins; а украинската смелост – подпомогната от рискованата руска тактика и съобразителността на тогавашния главнокомандващ на Украйна генерал Валерий Залужний – спаси не само деня, но и нацията.
Но по време на този път, след смелата реторика на Запада и обещанията му да подкрепи Украйна „колкото е необходимо“, твърде често се появяваше протакане.
Макар че западните оръжия и екипировка пристигнаха в огромни количества, те никога не пристигнаха достатъчно бързо и често бяха съпроводени с извиване на ръце както от американските, така и от европейските лидери, които се страхуваха от руска ескалация и понякога се плашеха от ядрените заплахи на Кремъл.
Както украинците редовно подчертават, пристигналите оръжия са достатъчни, за да може страната да се задържи – но далеч не са достатъчни, за да спечели войната.
„Спомням си разговора ни в Пентагона през април 2022 г., когато ги молехме да започнат да обучават нашите пилоти за изтребители F-16“, казва пред POLITICO Иванна Климпуш-Цинцадзе, опозиционен депутат и бивш вицепремиер. Сега пилотите със закъснение се обучават, но вероятно все още ще са на месеци разстояние – най-рано през юни – от това да придобият умения.
И още – пакетът за помощ на стойност 60 млрд. долара на президента на САЩ Джо Байдън, който остава в капана на американския Конгрес. Ще мине ли той? Украинските официални лица и законодатели се опитват да не мислят за това, като се придържат към убеждението, че САЩ няма да оставят Украйна на произвола на съдбата.
В интервю за „Politico“ министърът на външните работи на Украйна Дмитрий Кулеба подчерта „безусловната благодарност на страната към партньорите за всичко, което са направили“.
Но той също така изрази тревога, че действията им не отговарят на реториката. Кулеба заяви, че през първите месеци на войната съюзниците на Украйна „показаха, че в състояние на шок са способни да вземат революционни решения“. Но след това за тях ситуацията се нормализира „и започнахте да виждате, че се връщат към обичайния начин на правене на политика. Проблемът е, че тук тя не се е нормализирала нито за един ден“.
Михайло Подоляк, политически съветник на Зеленски, заяви пред „Politico“, че остава оптимист, че пакетът за спасяване на държавата ще бъде одобрен. Освен всичко останало, каза той, „ще бъде странно, ако пакетът не бъде одобрен, тъй като Америка смята Русия за ключов противник, а инвестицията в Украйна е инвестиция в репутацията на Америка, в нейното господство, в способността ѝ да налага глобалните правила и да следи те да не бъдат нарушавани“.
Не е ясно обаче дали този аргумент ще убеди провинциалните привърженици във Вашингтон. А какви са перспективите пред Украйна, ако това не се случи? Климпуш-Цинцадзе има лаконичен отговор – „страшни“.
Европа от своя страна се опитва да помогне на Украйна да компенсира огромния си недостиг на артилерийски снаряди.
В тази връзка предложеното от Чехия закупуване на едро на артилерийски боеприпаси става все по-належащо за Киев, тъй като с него общият обем на покупките от ЕС и извън него ще достигне около 1,5 млн. снаряда на стойност 3,3 млрд. долара.
Но колко бързо може да бъде постигнато споразумение между членовете на ЕС за финансирането на тази покупка? И, което е по-важно, кога боеприпасите действително ще започнат да пристигат на фронтовата линия?
Според чешкия съветник по националната сигурност Томаш Пояр първите от допълнителните снаряди от Прага могат да бъдат доставени през юни. Междувременно, отбеляза водещият говорител на Европейската комисия Петер Стано, около половината от първоначално обещаните от ЕС за тази година милион снаряда ще бъдат доставени до края на този месец.
Но ЕС и преди е обещавал и не е успявал да достави навреме. А когато става въпрос за военна помощ като цяло, е имало много заигравания с цифрите. В началото на този месец например лидерите на ЕС се споразумяха за нов оръжеен фонд за Украйна в размер на 5 млрд. долара след седмици на спорове, но както бързо стана ясно, това беше по-скоро творчески счетоводен трик без вливане на нови пари.
Миналата седмица в германската военновъздушна база Рамщайн министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин обеща, че Америка и другите съюзници няма да оставят Украйна на мира.
„Съединените щати няма да позволят Украйна да се провали. Тази коалиция няма да позволи Украйна да се провали. И свободният свят няма да позволи Украйна да се провали“, обеща той. И все пак, само няколко дни преди това председателят на Камарата на представителите на САЩ Майк Джонсън предложи да се разблокира задънената улица на Конгреса по отношение на помощта за Украйна, като помощта се предостави под формата на заем или лизинг – обрат, който шокира Украйна и опроверга историческото значение на тази война.
Съюзниците на Украйна нямат монопол върху закъсненията и грешните стъпки – оттук и притеснението дали страната не е застрашена да загуби и себе си.
Украйна изпитва и недостиг не само на боеприпаси и оръжия – приливът на патриотичен плам, при който центровете за набиране на войници бяха залети от доброволци, отслабна, тъй като войната се проточи в третата си година. Сега Украйна се бори да набере хора за бойното поле, което изчерпва нейните войници.
Украинските власти са разколебани дали да убеждават или да принуждават хората да се записват в армията в условията на отказ от наборна служба и се страхуват от политическите последици, ако изберат второто. Мобилизационното законодателство е блокирано в парламента от месеци, тъй като Зеленски, парламентът и министерството на отбраната си прехвърлят отговорността. Но тъй като Киев е превъзхождан откъм личен състав на фронтовата линия, а Путин, както се съобщава, планира да мобилизира много повече хора след фиктивното си преизбиране, часовникът тиктака.
„Без достатъчна численост на личния състав Киев вероятно ще изразходва наличните си ресурси с много по-високи темпове, което ще доведе до много по-бързи руски успехи в дългосрочен план“, предупреди Конрад Музика от Rochan Consulting. „Работата по законодателството напредва с охлювни темпове, което допълнително вреди на способността на Украйна да се защитава през следващите месеци. Дори да приемем, че в най-добрия случай президентът Зеленски ще подпише закона до средата на април, наборниците ще започнат да навлизат на фронтовата линия едва в края на лятото/началото на есента“.
„Това предоставя на Москва възможност, при която недостигът на жива сила и артилерийски боеприпаси ще попречи на украинците да проведат ефективни отбранителни операции“, добави той.
Джейми Детмър, Politico. Преводът на текста със съкращения и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.
